Украсата на покрива - за и против

Покрив Tondach
В днешно време имаме голям избор в това къде и как да построим своя дом.

Съвременните технологии и богатата палитра от решения в строителството ни дават възможност да придадем все повече характер на жилището си, така че то да пасва на нашите лични предпочитания и разбирания. За да постигнем това, ние се стремим да обърнем възможно най-много внимание на всеки негов детайл. Съвсем естествено е желанието ни да го декорираме, така че то да придобие свой собствен дух.
Нека се спрем на един от основните елементи на нашия дом – покрива. Така наречената „пета фасада“ на сградата не бива да отстъпва по качество и визия на останалите четири. Затова се питаме – искаме ли да украсяваме покрива си? Този въпрос едва ли е разглеждан в българската архитектурна теория. Повечето от добре познатите трудове датират от втората половина на ΧΧ-ти век – време, в което орнаментът и декорацията се изключват от практиката както у нас, така и по света. За да научим повече за нея, ще се върнем в миналото и ще разгледаме някои традиционни примери.

Европейската и азиатската архитектура традиция

Открояваща се с покрива си е катедралата „Св. Стефан“ във Виена, представител на готическата архитектура. Построената през ΧΙΙ в. култова сграда впечатлява не само със стени от каменна дантела, но и с изящни витражи. Неин отличителен знак е покритието от 230 000 разноцветни керемиди, образуващи геометрични мотиви. Други характерни елементи на сградата и готиката въобще са множеството малки и по-големи кули. Те, макар и продължения на стенната структура, визуално се възприемат като част от покрива, тъй като са на неговото ниво.

Друг известен пример е замъкът Шамбор във Франция.

Неговите покриви се характеризират с наличието на множество прозорци, кули и комини, детайлно орнаментирани и балансиращи масивния характер на етажите. Този ефект се получава от разстоянията между елементите, които ни позволяват да виждаме небето между тях. Така стръмните покриви не остават просто „шапка“ на сградата, а допринасят за нейната царственост.

В този контекст не можем да не споменем и строителните традиции в Далечния Изток.

Едни от най-интригуващите части на традиционните японски сгради са техните покриви. Най-известен е може би замъкът Химеджи в Япония ("бял чаплов замък"). Стрехите на неговите покриви са красноречиви, подчертани с множество извивки в краищата и средата. Забележително е как всеки елемент получава своя скулптурен акцент – билата в краищата си, маиите при срещата със стрехата, а последните са декорирани с дантелена дърворезба. Трябва да се отбележи, че този вид украса се среща само върху храмовете и представителните сгради.

Покривите у нас

Климатичните условия у нас са оформили типичния покрив на българската възрожденска къща – сравнително полегат (обикновено с наклон 1:3), с големи стрехи, които да предпазват дома от прегряване през лятото. Така скатовете остават скрити от човешкия поглед и единствената изява на покрива е в оформянето на стрехите – чрез резбоване на конструктивните ребра или дъсчената обшивка.
В следосвобожденския период у нас навлизат западноевропейските архитектурни тенденции и така се появяват множество сгради с детайлно орнаментирани мансардни покриви. Отявлени примери за това са Ректоратът на Софийския университет и къщата на Сърмаджиев (днешната турска легация). В миналия век и до днес, покривите стават по-семпли.

Как да вземем информирано решение?

Тези исторически примери сякаш показват, че покривната украса е признак за добра естетика. Не бива да приемаме това изцяло.
Добрата строителна практика днес все още е скептична към орнаментацията. Причините за това се коренят не само в по-високата стойност на вложението, а и във философията на съвременния дизайн въобще – всеки елемент трябва да има своята функционална и естетическа стойност. Истината е, че декорацията често няма функция, което ни кара да се питаме дали ни е необходима. В разгледаните по-горе примери орнаментът е бил част от по-голямо цяло. В средновековната архитектура той се явява разнообразяващ цветен детайл и завършващ елемент на конструкцията, в ренесансовата като начин за визуално балансиране на сградата, а в азиатската – подчертаващ структурата и изявяващ религиозни разбирания. Ако искаме просто да апликираме украсата на покрива, то тогава тя не е подходящото решение за нас.

Разбира се, откриваме и аргументи, които подкрепят покривната украса. Ако желаем домът ни да има по-традиционна визия, то със сигурност има подходящо решение. Така той ще придобие индивидуален характер. Днешният свят намира място за различни вярвания, а дълбоко заложена в българската култура е вярата в символи. Ако наистина припознаваме петела като пазител на дома от огън, то тогава той е подходящият елемент за нас.
По-умерено решение е влагането на украсата като част от определена функция. Така например бихме могли да направим покрива си топъл, цветен килим от различни керемиди, който да бъде подходящият завършващ елемент на мечтания дом или да акцентираме неговите стрехи с оригинална обшивка.
Изборът зависи от нас. Важно е да бъдем премерени и да изявим нашия вкус, доверявайки се и на професионалистите. Така можем да постигнем решение, което да е симбиоза от най-добрите идеи, правещи една сграда истински дом.

Свързани статии