Червената ябълка

Сграда Red Apple в София
Сграда Red Apple в София © Nedyalko Nedyalkov

Архитект
“аедес студио”: арх. Пламен Братков, арх. Росица Браткова
Местоположение
София, бул. “ Петко Ю. Тодоров” 39
Период на реализация
2010 - 2012
Предназначение
Многофамилна сграда
РЗП
12 000 m²
Модел тухла
Porotherm 25 N+F, Porotherm 12 N+F

Квартал "Иван Вазов"

Средата в квартала в София има жилищен характер от третата четвърт на 20. век. Блоковете са едри, на достатъчно разстояние един от друг, зеленината е в изобилие. Но тъй като мястото е застроено в сравнително кратък период от време, му липсва историческото многопластие на по-централна градска среда. Тук връзката с природата е достатъчно непосредствена, достъпът до всички градски удобства – достатъчно бърз и лесен, за да бъде мястото наистина приятно за обитаване. И все пак липсва история, спомените за миналото.

Една нова „стара“ сграда

Атмосферата в града се създава от два особено важни фактора. Единият е връзката с природата, който, както казахме, тук е налице. Вторият е усетът за миналото, следите от хората, живели преди нас, чувството за човешка общност не само тук и сега, а и назад във времето. Усетът за миналото, от своя страна, се създава изключително от сградите.
 
Поставихме си нелеката задача да проектираме една нова „стара” сграда; една съвременна сграда с минало; една сграда, съвместяваща противоположности. Искаме да привнесем в квартала атмосфера от друго време, да създадем още нещо. Подходихме така, сякаш трябва да ревитализираме стара, запусната част на града, каквито са много пристанищни или бивши индустриални зони в редица европейски градове. Когато подобни територии се събудят за нов живот, те притежават както очарованието на миналото, така и всички удобства на съвременността.
 
Представихме си като изходен пункт изоставена фабрика, която след реновиране се превръща в луксозно и желано място за обитаване. (В София такъв потенциал все още носи емблематичната „Захарна фабрика”.) Но тъй като нямахме фабрика, наложи се първо да я създадем. Така се получи нашата „Жилищна фабрика”, изградена от множество противоположни представи, свързани с понятията „старо” и „ново”.
 
Гръбнакът на концепцията е тухлата – материалът, в който устойчиво се свързват идеите за старо и ново. Поради безбройните асоциации, които са се напластили върху нея през вековете, тухлата сама по себе си дава огромно богатство на представите. Тя се прави от земя, пече се в огън, реди се на ръка; тя събира топлината и на трите.

Структурата

старо - ново
хармоничен ред - динамичен хаос
 
Кодът на дома е изграден от перфорирана тухлена обвивка. Контурът ѝ умишлено следва острите ъгли на парцела, за да засили перспективата. Отворите са напълно еднакви, разположени в строг ред, определен от растера на самите тухли. На произволни места отворите липсват или се появяват мащабни пробиви – витрини през две нива. Там, където зидът изскача от равнината си, тухлената превръзка се сменя от фламандска – всяка втора тухла е напречно поставена и стърчи наполовина навън. Така растерът на еркерите става обемен, а остротата му се променя заедно със сенките, които хвърля.
 
Подобна игра със светлината се получава и при балконите, стърчащи от гладката тухлена фасада. Те представляват самостоятелни конзолни конструкции от метални профили и обтегачи, от три страни облечени с профилна метална решетка. С пропорциите си те отново препращат към фламандския градеж, силно хиперболизиран.
 
На места по зида – там, където са отнети големи части от него, се появяват дървета. Те ограждат сградата в партера и „растат” по нея до покрива. Така действието на природата засилва усещането за отминало време, за романтично старо.
 
На покрива и тази „фабрика”, като всяка друга, завършва с множество комини. Те също получават нов прочит и одухотворяване, като се превръщат в проводници на светлина (горни осветления) или кашпи за дървета. В партера тези елементи отново се появяват. Тук, както и горе, те размиват ясния контур на границата между вън и вътре. От друга страна, те силно напомнят стърчащите тухли на еркерите, но в много по-голям мащаб. Подобна разлика в мащаба се усеща и в отношението между двуетажните витрини на дневните спрямо останалите прозорци.
 
Най-силно хиперболизирано е пространството на стълбището. То представлява гигантски светлинен комин, около който се намират площадките към жилищата. Той е ограден от същия тухлен перфориран зид, от който са и фасадите. На места в общите части тухлите преминават в настилка така, както и около сградата. Тези тухли, наред със светлинните комини и кашпите, създават илюзията, че теренът е потенциален източник на градивния материал.

Ню Йорк в София

Жилищата са с островно разположени обеми, максимално отделени от фасадите, за да може да се проследи ритъмът на отворите и в интериора. Дневните през две нива с гигантски витрини навяват представа за Нюйоркски лофтове. Защо да не кръстим сградата „Red apple“?
 
„Старата”, „изоставена” и наново  открита Жилищна фабрика е среда за обитаване с много различни аспекти. Тя обединява в себе си предимствата на представите ни както за съвременността, така и за миналото. Така сградата не просто пасва на мястото си, а му дава онова, което е било недостатъчно – история, минало, спомени. 

Свързани статии